От Индия слон бил докаран морен
и във кошара след това затворен,

но станало туй късно вечерта
и всеки любопитен през нощта

с ръце го галел в тъмнината вещо.
Но как сред мрака ще познаеш нещо,

що никой не е срещал тука с взор.
И затова започнал дълаг спор.

Един хобота пипал с мисъл точна;
“Прилича на траба той водосточна!”

Ухото му докоснал тръпно друг ,
“Май че ветрило аз намерих тук!”

А трети за крака го хванал нямо:
“Държа навярно аз дърво голямо.”

Гърба четвърти тупнал: “Лъжеш, брат,
тръба, дърво… това си е креват.”

И всеки просто нещо съчинявал,
защото никой там него познавал.

Говорели случайно тъй, наслуки,
че от рождение били неуки.

А щеше ли да има спор горещ,
ако поне един държеше свещ?

Мевляна Джелаледин Руми