Кой съм аз

Въпреки огромния интерес към източните духовни практики, който наблюдавам през последните години по целия свят, е изключително трудно да се намери истински Учител. Такъв, който не просто демонстрира знание и величие, събира последователи и има знака на долара в очите си, а да е близо до теб, да разбира търсенията ти, да се е оставил в ръцете на Божественото и те издига на по-осъзната степен на съществуване тук и сега. Щастлив съм от факта, че има такъв Учител и то не по заснежените върхове на Хималаите, а тук в България.
Името му е Перица Георгиев-Пепси. Роден е в Скопие и през 1987 г. завършва Македонската академия за художествени изкуства. Интересът му към духовното усъвършенстване го отвежда до различни традиции и 11 години е бил ученик на Шри Чинмой, вдъхновен фен е на суфиите – мистиците на исляма и на Дзен техниката-интензив „Кой съм аз?”. Пепси е изключително благодарен на своя гуру Шри Чинмой, който го е въвел в сакралното пространство на медитацията и го е научил да пее от сърце. Сега той предава на нас мъдростта и духовните практики за себереализация, на които е посветил живота си. Всяка среща с него дава сили и вдъхновение да продължиш търсенето на истината за това кои сме ние - човеците, откъде идваме и накъде отиваме.

Кой си ти?
Всъщност аз съм нещо, което не може да бъде изказано с думи. Може да се говори за миналото ми, за биографията на съществото, което представлявам, което в едно и също време съм и не съм. Да, аз съм Перица Георгиев, но не съм само той, а много други неща. Когато човек наистина разбере кой е, изцяло се променя животът му. Като изживееш действително кой си, разбираш, че не си този, който през цялото време си мислиш, че си. През цялото време се опитваме да се описваме с ума, с емоциите, с тялото, със статута ни в обществото. Отъждествяваме се със сума ти неща, които всъщност са нашите покривала, воалите, но ние не сме това. Ние сме една тайна, всеки един човек е една мистерия. За мен таза тайна иска да бъде разкрита и да бъде осъзната, тайната да познаеш себе си. Тази тайна остава скрита зад воалите на националност, професионална реализация, сексуална ориентация. А когато разкриеш тази тайна, спираш да се описваш. Това е върховното изживяване на човека, да го наречем смисъла на съществуването, да просветнеш и да се освободиш.

Можем ли да бъдем някой друг?
Докато не изживеем реално кои сме наистина, ние винаги сме някой друг. Още от малки деца влизаме в образи, които нямат нищо общо с истинската ни същност. Понякога родителите ни със своите амбиции ни объркват за цял живот. Как да бъдеш велик художник, когато суровият ти баща е решил за теб да ставаш лекар или адвокат. Цялото възпитание и обучение почива на погрешна основа, като се опитва да ти вмени безброй образи, които са далеч от теб. И така започва затрупването на детето с образи, правила, примери, които изобщо не го правят щастлив и животът му е непълноценен. Понякога всички тези записки в ума и емоциите ни, които не сме, на санскрит те се наричат „самскар”, правят живота ни толкова кошмарен и невъзможен, че започваме да търсим нещо извън тях и тръгваме по великият път на себеизследването, който ни довежда до изживяване на истината за мистерията, която чака да бъде разгадана у всеки.


Може ли да се говори за конкретни стъпки в пътя на откриване на себе си?
Има едно изречение в Патанджали – древно писание за йога, то гласи: „Спирането на движениието на ума е йога.” Когато съумееш да стопираш шумотевицата на мислите си, тогава осъзнаваш кой действително си. Тогава влизаш е в единство с истинското си аз. Тогава си освободен от илюзорното.
За мен това е Пътят. Вече по какъв начин ще се случи е въпрос на избор. Методите са много, има всякакви учения. Всяко човешко същество е уникално и си има неповторим и единствен за него начин за развитие – въпросът е да го открие и да извърви пътя до Освобождението.
Изживяването, за което говоря има различни имена, християнските мистици, исихастите, богомилите са го имали също, до него са стигали гностиците – хора стигнали до истината чрез личен опит, с начина си на живот, това е истинското търсене – да стане част от ежедневието ти. Индуистите наричат това състояние мокша; будистите нирвана, самади; суфите го наричат фана. Всички религии от всички времена са имали в системите си такива опитности.

Кои са препятствията по пътя към себе си?
Страхът е една от главните пречки. Той поддържа всички други воали, зад които е скрита истината. Страхът е есенцията на нашата човешка отделеност от Бога. Страхът е свързан със самсара, кръговрата на раждане и прераждане и го има от сътворяването на човека. Ние сме в илюзорен сън и нямаме реална представа какво представлява живота, от това неразбиране извира агресията и насилието. Осъзнаването идва от индивидуалното търсене на човек, от неговия личен стремеж към истината и желанието му да разбере какво прави тук и каква мисия има. Откриването на това кой си не е само в изчезването и сливането, а е и в проявяването на това, за което си се родил. В такъв момент ти ще почувстваш истинското си предназначение. Това е чувството, че си се завърнал у дома, независимо къде се намираш и при какви условия.

Коя е твоята религия?
Аз съм от религията на дишащите, от която сме всички ние хората. Ние имаме в себе си вътрешно слънце, което да речем, е сърцето ни. Обаче има и много тъга, страх, ужас и те го закриват като облаци. Така че не го изживяваме като светлина, а като нещо тъмно, замърсено. Според мен е изключително важно сърцето да е чисто, да няма противоположни емоции, които да го разкъсват и да няма излишни желания.
Добре е човек, за да не стане жертва на мислите и желанията си, да се занимава със себе си. Няма значение дали ще медитира или ще бяга в парка, всичко помага. Добре е да се консумира по-лека храна, да се води чист живот без алкохол и наркотици. И без това приемаме от въздуха и отвсякъде достатъчно отрови. Като добавяме други ускоряваме процеса на самоунищожение. Това се получава, защото имаме отрицателно отношение към самия живот и подсъзнателно се тровим от самоомраза и страх, за да умрем по-бързо. Защо да не го обичаме? Животът е божествено нещо и то е най-готиното нещо, което съществува, най-хубавото, което имаш сега. Защо да си отрицателен към него? Необходимо е положително отношение към всичко. Пълни сме с негативни нагласи и те ни разболяват, а отрицателните емоции скапват живота ни. Полека, полека е добре да се освобождаваме от тях. В това освобождение е коренът на новата религия. Това са всички начини, които помагат да се центрираш, да балансираш силите и изживяванията си, за да бъдеш щастлив. Всичко останало са празни приказки и гонене на вятъра.