Аз не се интересувам от вашата преценка - Дон Мигел Руис

                                                              Дон Мигел Руис

Аз не се интересувам от вашата преценка за моята личност и мнението ви не ме засяга. Не го приемам лично, когато хората казват: „Мигел, ти си най-добрият", не го приемам лично, Когато ми казват: „Мигел, ти си най-лошият". Знам, че когато сте щастливи, ще ми кажете: „Мигел, ти си ангел!" Но когато сте ми ядосани, ще кажете: „О, Мигел, ти си истински дявол! Отвратителен си. Как можеш да говориш такива неща?" И в двата случая не ме засяга, защото знам какво представлявам. Не ми е необходимо да бъда приет. Не ми е необходимо някой да ми каже: „Мигел, чудесно се справяш” или „Как смееш да го правиш!"
Не, не го приемам лично. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в съгласие със своята система от вярвания, така че онова, което мислят, всъщност не се отнася до мен, а до самите тях.

Не, не го приемам лично. Каквото и да мислите, каквото и да чувствате, знам, че това си е ваш проблем, а не мой. Така виждате света. Не е нищо лично, защото се занимавате със себе си, не с мен. Другите ще имат свое мнение в съгласие със своята система от вярвания, така че онова, което мислят, всъщност не се отнася до мен, а до самите тях.


------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Всеки създава разказа си от своята неповторима гледна точка. Защо да се опитваш да налагаш разказ на другите, след като за тях той не е истина? Щом го осъзнаеш, вече не изпитваш потребност да защитаваш убежденията си. Не е важно да бъдеш прав или да изкараш другите криви. Вместо това възприемаш всекиго като художник, като разказвач. Знаеш, че убежденията му, каквито и да са те, са само неговата гледна точка. Те нямат нищо общо с теб".

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Тъгата и нещастията, които сте преживели, са били резултат от правене на предположения, резултат от това, че приемате нещата лично. Помислете за момент колко истина има в това твърдение. Целият свят на контрол между хората е свързан с правенето на предположения и приемането на нещата лично. Целият ни сън за ада почива върху това.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 Целия свят различни народи, различни раси, различни държави се борят за свобода. Но какво е свободата? В Америка казваме, че живеем в свободна страна. Но наистина ли сме свободни? Свободни ли сме да бъдем такива, каквито сме? Отговорът е - не, не сме свободни. Истинската свобода е свързана с човешкия дух - това е свободата да бъдем такива, каквито сме.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Няма нужда да оправдаваме онова, което сме. Няма нужда да се трудим упорито, за да станем такива, каквито не сме. Трябва просто да се върнем към своята цялост, към онова, което сме били, преди да се научим да говорим. Съвършени. като малки деца, ние сме истински. Когато сме гладни, искаме просто да ядем. Когато сме уморени, искаме просто да си починем. Само настоящето е реално за нас; не се интересуваме от миналото и не се тревожим за бъдещето. Наслаждаваме се на живота; искаме да изследваме и да се забавляваме. Никой не ни учи да бъдем такива; ние се раждаме такива.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 Ако не харесвате някого, можете да се отдалечите от него. Ако не харесвате себе си, не можете да избягате; вие сте със себе си, където и да отидете. Ето защо някои хора се опитват да се обезчувствят с алкохол или наркотици. Или пък преяждат или играят хазарт, за да забравят с кого са. Разбира се, това не действа, защото разказвачът преценява всяко наше действие и това води само до още срам и себеотхвърляне.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Не е знанието това, което ни води към самите нас. Мъдростта е тази, която ни води. Трябва да правим разлика между знание и мъдрост, защото те не са еднакви. Основният начин да използваме знанието е да общуваме помежду си, да се съгласяваме за това, което възприемаме. Знанието е единственият инструмент, който имаме за да комуникираме, защото хората почти не общуват със сърцата си. Важното е как използваме сърцата си, защото ставаме роби на знанието си и повече не сме свободни. Мъдростта няма нищо общо със знанието, има общо със свободата. Когато сте мъдри, вие сте свободни да използвате собствения си ум и да ръководите собствения си живот. Когато излекувате ума си, вие повече няма да бъдете наивни, а мъдри. Вие просто ставате отново като децата за много неща с една разлика. Детето е наивно и затова може да попадне в страданието и нещастието. Когато станете мъдри, вие ще уважавате тялото си, ще уважавате ума си, ще уважавате душата си. Когато станете мъдри, животът ви ще се контролира от сърцето - не от главата. Няма повече да саботирате себе си, своето собствено щастие, своята собствена любов. Няма повече да носите цялата тази вина, няма повече да осъждате себе си. От този момент нататък, всички вярвания, които са ви правили нещастни, които са ви подтиквали към борба в живота, които са правили живота ви труден, просто ще изчезнат внезапно.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Животът ни е разказ; животът ни е сън. Царството небесно е в нашите умове и е въпрос на избор да се върнем при истинското си аз, да живеем в любов и истина. Няма причина животът ни да бъде контролиран от страха и лъжите. Ако си възвърнем контрола над своя разказ, това ни дава свободата да сътворим живота си по възможно най-красивия начин - като творци на духа. След като научим, че всеки се завръща при Бога, което е истина, вярата в лъжите е нелепост. Лъжите в разказа не са важни. Важно е да се наслаждаваме на времето си в тази реалност, да бъдем щастливи, докато сме живи.Въпросът е какво ще направите с разказа си? Моят избор е да го пиша с истина и с любов. Какъв е вашият?

 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------