ДУША И СЛЪНЦЕТО (НИЛ ДОНАЛД УОЛШ)

-Живеела извън 

времето една Малка Душа, която веднъж казала на Бог:

-Аз знам, коя съм аз!

Това е удивително,-отговорил Бог,- и коя си ти?

И Малката Душа извикала:

Аз съм Светлина!

Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал:

Вярно е! Ти си Светлина!

Малката Душа била много щастлива, защото знаела, че рано или късно, ще го разберат всички души в Царството на Бога.

Ах, ти,- казала Малката Душа,- това е наистина велико!

Но скоро това знание станало недостатъчно за нея. Малката Душа почувствала как в нея се появил нов водовъртеж от желания. Сега тя искала да бъде това, което е. И тогава Малката Душа се върнала при Бога/което само по себе си съвсем не е лоша идея за всички души, които искат да бъдат тези, Които Са в Действителност/ и казала:

-Привет, Бог! Сега, когато аз зная Коя Съм Аз, може ли да бъда това?

И Бог отговорил:

-Ти искаш да кажеш, че желаеш да бъдеш това, Което Си?

-Виждаш ли,- отговорила Малката Душа,- едно нещо е да знаеш Кой Съм Аз и съвсем друго е в действителност да бъдеш това. Аз искам да усетя и почувствам какво е да бъдеш Светлина!

-Но ти и така си Светлина!- повторил Бог, усмихвайки се отново.

-Да, но аз искам да го разбера, да го почувствам!- извикала Малката Душа.

-Е, какво пък,- казал Бог, подсмихвайки се,- Аз трябваше да се досетя за това. Ти винаги си се отличавала със своята страст към приключения,- но после изражението на Бога се променило,- Само че има едно нещо.....

- Какво е това нещо?- попитала Малката Душа.

- Не съществува нищо друго, освен Светлина. Виждаш ли, аз създадох само това, което си и се получава така, че обикновения път да познаеш себе си като Кой Си Ти, при теб не може да се предвиди. Разбираш ли, не съществува нищо, което ти не си била.

-Ъъъ....- казала Малката Душа, която била сега доста озадачена.

- Помисли за това ето така, -казал Бог,- Ти си подобна на свещичка в лъчите на Слънцето. Те светиш заедно с милиони, трилиони и трилиарди други свещички, които обазуват Слънцето. И слънцето не би било Слънце без теб. То би опитало да стане слънце без една от своите свещички.....то не би могло просто да бъде нормално Слънце, защото не би сияело толкова ярко. И ето задача , как да познаеш себе си като светлина, когато ти се намираш в самия център на Светлината?

- Но, ти си Бог,-присви очи Малката Душа,- измисли нещо!

И тогава Бог се усмихнал още веднъж и казал:
- Аз вече измислих. След като не можеш да видиш себе си като Светлина, когато се намираш в Светлината, ние ще те обкръжим с тъмнина.

-А какво е това тъмнина?- попитала малката душа.

-Това е, което не си,- отговорил Бог.

- А ще ми бъде ли страшно в тази тъмнина?- заплакала Малката Душа.

- Само, ако избереш да се уплашиш,- отговорил Бог,- Но, в действителност не съществува нищо, от което да се боиш.. И само, ако ти решиш, че jf съществува, ще се боиш. Виждаш ли, ние все едно измисляме всичко това. Ние се преструваме.

- О,- казала Малката Душа, и след това се почувствала по-добре.

След това Бог обяснил, че за да имаш усещания и да почувстваш каквото и да било, трябва да се появи нещо точно противоположно. Или, с други думи, ако искаш да почувстваш нещо- ти раждаш проявление на нещо точно противоположно.

-И това е велик дар, - казал Бог,- защото без него ти не би могла нищо да почувстваш и разбереш. Ти не можеш да разбереш какво е Топло без Студено, Високо без Низко, Бързо без Бавно. Ти никога не би могла да разбереш какво е това Ляво без Дясно, Тук без Там, Сега без Тогава. По този начин,- продължил Бог,-когато ти си обкръжена от тъмнина не вдигай юмрук към небесата и не проклинай тъмнината. Но вместо това бъди Светлина в тази тъмнина и не се сърди за това. Тогава Ти ще познаеш Кой Си Ти в Действителност и всички останали ще усетят това също. Позволи на своята Светлина да свети толкова ярко, че всички и всеки да могат да узнаят колко си необикновена!

- Ти искаш да кажеш, че това е нормално- да позволиш на другите да видят колко съм необикновена?- попитала Малката Душа.

- Но, разбира се!- засмял се Бог,- Но, помни, че „необикновен” не означава „по-добър”. Всеки е необикновен и особен по своему! При това толкова много са успели да забравят за това. И те ще разберат, че това е нормално- да бъдеш особен и необикновен, само когато видиш, че това е в реда на нещата за теб- да бъдеш особен.

- Ух, ти,- казала Малката Душа, танцувайки, смеейки се и скачайки от радост,- Аз мога да бъда особена и необикновена когато си поискам!

- Да, ти можеш да започнеш точно сега,- казал Бог, който започнал да танцува и да се смее и скача заедно с Малката Душа,- Каква точно особена и необикновена искаш да бъдеш!

- Как каква точно особена и необикновена!- повторила Малката Душа,- аз не разбирам.

- Разбираш,- започнал Бог,- да бъдеш Светлина- означава да бъдеш особена, а да бъдеш особена, включва в себе си много неща. Да бъдеш добра- означава да бъдеш особена. Да бъдеш нежна- това също означава да бъдеш особена. Да бъдеш особен- също означава да бъдеш творчески, изобретателен. Да бъдеш търпелив- това също означава да бъдеш особен. Можеш ли да измислиш други начини да бъдеш особена?

Малката Душа постояла в мълчание известно време.

-Аз мога да измисля много начини да бъда особена!- възкликнала накрая тя,- Да бъдеш подкрепящ- означава да бъдеш особен. Да бъдеш даващ- това е да си особен. Да бъдеш особен- това е и да си дружелюбен. И да бъдеш грижлив- това също означава да бъдеш особен.

- Да!- съгласил се Бог,- и ти можеш да бъдеш всичко това или нещо друго от особен, каквото пожелаеш във всеки момент. Това означава да бъдеш Светлина.

-Аз зная какво искам да бъда, аз зная какво искам да бъда!- радостно обявила Маката Душа,- Аз искам да бъда онази част от особен, която се нарича „прощаващ”. Наистина ли, когато си прощаващ- това означава да бъдеш особен?

-О, да,- с увереност казал Бог,- това е много особено.

-Добре,- казала Малката Душа,- именно това и искам да бъда. Аз искам да бъда прощаваща. Аз искам да опозная себе си като прощаваща.

-Добре,- казал Бог,- но има едно нещо, за което трябва да знаеш.

Малката Душа се спряла, малко нетърпелива. Сторило й се, че на всяка крачка я очакват нови усложнения.

-Какво е то?- попитала, въздъхвайки.

-Не съществува никой , на когото би могла да простиш.

-Никой?- тя едва можела да повярва на това, което чула току що.

-Никой!- отговорил Бог,- всичко, което съм създал е съвършено. Няма нито една душа, от тези, които съм създал, която да е по-малко съвършена от теб. Огледай се.

И именно тогава Малката Душа осъзнала, че наоколо се е събрала тълпа от други души Тези души се събрали от далече и отвсякъде, от най-различни ъгли на Царството, защото разбрали, че Малката Душа води необичаен разговор с Бога , и всички искали да знаят за какво става дума.

Гледайки безчисленото множество на събралите се души, Малката Душа била принудена да се съгласи. Нито една душа не изглеждала по-малко забележителна , по-малко великолепна или по-малко съвършена от нея самата. Това било толкова удивително и толкова ярка била светлината, излизаща от събралите се души, че Малката Душа се притеснила да ги гледа.

-Така, на кого да прощаваш?- попитал Бог.

-МММ-да,- казала Малката Душа,- не е възможно да се повеселя. А аз така исках да позная себе си като Тази, Която Прощава. Аз исках да разбера как това се усеща, когато си особен по този начин.

И Малката Душа се замислила какво ли би било да усещаш себе си тъжен. Но именно тогава към нея се приближила друга Дружелюбна Душа.

-Не се безпокой, Малка Душа,- аз ще ти помогна.

Наистина ли?- засветила Малката Душа,- но какво трябва да направя за това?

-Нищо- аз просто ще ти създам нещо, което ти да можеш да простиш!

-Можеш ли!

-Разбира се!- усмихнала се Дружелюбната Душа,- в следващото свое раждане, в следващия си живот аз ще направя нещо, за което ти можеш да ми простиш.

-Но защо? Защо искаш да го направиш?- попитала Малката Душа,- Ти си най-съвършеното Творение! Ти, която вибрираш с такава скорост, че се ражда такава ярка Светлина, толкова ярка, че даже е трудно да се гледа на теб! Какво може да те накара да поискаш да понижиш своите вибрации, че твоята ярка светлина да стане тъмна и тежка? Какво може да послужи за причина, че ти, която си Светлина, ти, която танцуваш със звездите и се движиш през Царството със скоростта на мисълта, би поискала да дойдеш в моя живот и да направиш себе си толкова тежка, да направиш нещо лошо?

-Отговорът е много прост,- казала Дружелюбната Душа,- аз ще направя това, защото те обичам.

Малката Душа била учудена от този отговор.

-Не се учудвай,- казала Дружелюбната Душа- ти вече направи същото и за мен. Не помниш ли това? О, ние толкова пъти вече танцувахме заедно, ти и аз.В продължение на еони и векове ние танцувахме с теб този танц. В продължение на много време и на много места , ние играхме двете с теб. Ние двете вече бяхме Всичко Това. Ние бяхме Високо и Низко, Ляво и Дясно. Ние вече бяхме и Там и Тук, Сега и Тогава. Ние вече бяхме Всичко Това. Ние бяхме и мъже, и жени, добри и лоши, ние двете вече бяхме и жертви, и злодеи. Така постъпвахме много пъти една, заради друга, ти и аз, и всяка създаваше за другата точната и съвършената възможност да Прояви и Познае, това Което Сме в Действителност.

-И така,-продължила да обяснява на Малката Душа,-този път в следващия ни живот аз ще застана пред теб като „лоша”. И ще направя нещо наистина ужасно и тогава ти ще можеш да познаеш себе си като Тази, Която Прощава.

-Но,какво ще направиш?- попитала Малката Душа, малко нервно,- какво ще бъде това действително ужасно нещо, което ще направиш?

-О,-казала Дружелюбната Душа усмихвайки се,- ние непременно ще измислим нещо.

Но след това Дружелюбната Душя станала някак сериозна и казала с тих глас:

-ЗНаеш ли, в едно ти си напълно права.

-В какво?-поискала да узнае Малката Душа.

-На мен действително ще ми се наложи да забавя моите вибрации и те да станат много тежки, за да направя това не много приятно нещо за теб. Ще ми се наложи да се преструвам на нещо, което съвършено не ми подхожда. И сега аз искам да те попитам за една ответна услуга.

-Да, всичко, което искаш! Всичко, каквото пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и пляска.- Аз ще бъда прощаваща! Аз ще бъда прощаваща!- и тук Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа продължила да мълчи.

-Така, какво ще искаш ти?- попитала Малката Душа,- Какво мога да направя за теб?Ти си просто ангел, съгласявайки се да направиш това за мен.

-Но, разбира се, тази Дружелюбна Душа е ангел!- прекъснал тяхната беседа Бог,- Всеки е ангел. Помни винаги: Аз изпращам само ангели и никой друг, освен тях.

И Малката Душа горела от нетърпение да направи нещо, за да удовлетвори молбата на Дружелюбната Душа:

-Какво мога да направя за теб?- попитала тя отново.

-Когато започна да те бия и да ти причинявам болка,- започнала Дружелюбната Душа,- в този момент, когато аз ти направя нещо по-лошо, отколкото ти можеш да си представиш...В този момент....

-Да?- прекъснала я Малката Душа,-какво...?

Дружелюбната Душа мълчаливо погледнала Малката Душа и после промълвила:

-Помни Коя Съм Аз в Действителност.

-О, но разбира се!- възкликнала Малката Душа,- Аз обещавам! Аз винаги ще те помня такава, каквато те виждам сега.

-Добре,-казала Дружелюбната Душа,- защото, виждаш ли каква е работата: Аз ще се старая много силно да се преструвам, и по-скоро ще забравя коя съм в действителност. И ако ти не помниш Коя Съм в действителност, аз може да забравя това за много дълго време. И ако аз забравя Коя Съм Аз- ти можеш даже да забравиш Коя Си Ти и ние и двете ще се изгубим. И тогава ще ни потрябва още една душа, която да дойде и да ни напомни Кои Сме Ние.

-Не! Това няма да ни потрябва!- отново обещала малката Душа,- Аз ще помня коя си ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми направиш- шанса да позная и почувствам Коя Съм Аз.

И съглашението било сключено, Малката Душа се отправила за новия живот, радостна , че ще бъде Светлина, което само по себе си било много особено; и двойно по-радостна, че ще може да бъде тази част от особеното, която се нарича Прощаване.

И Малката Душа с нетърпение чакала кога ще й се предостави възможност да усети и познае себе си като Прощаване и да благодари на тази душа, която ще направи това възможно.

И във всеки нов момент на този нов живот, когато нова душа се появявала на сцената, за да донесе в живота на Малката Душа радост или печал, и особено, ако е печал, Малката Душа мислела за това, което й казал Бог:

-Винаги помни-усмихвал се Бог,-Аз винаги ви изпращам само ангели и никой друг, освен тях!

Нил Доналд Уолш
Источник " http://zvukom.com/" Превод Снежа Благова