Мандала, нарисувана от Ошо, чието съзерцание помага да се възприеме Разума.

Мандала, нарисувана от Ошо, чието съзерцание помага да се възприеме Разума

 Мандала (санскр. ‘кръг’, ‘орбита’) – графичен символ на Вселената, божествена сфера, сакрална обител на божествата, изобразена като кръг или диаграма.
Мястото на мандалата в тибетския будизъм е от изключително значение. Нейната визуализация е една от най-важните практики в традициите на Тантра. Мандалите се различават в зависимост от целите на практиките. Една от тези цели би могла да бъде напр. прочитане на молитва или отправяне на искане към конкретно божество. Когато целта е постигната, мандалата бива разрушавана. Този акт символизира непостоянството на явленията и формите.
 Мандалата представлява сакрален текст, който трябва да бъде разчетен и разбран по определен начин. Тя бива използвана за ритуални инициации. Непосветеният може да види в мандалата съвършена геометрия, но само посветеният може да разчете символите, разположени в стриктна последователност и да осъзнае сакралното им предназначение. Съзерцавайки мандалата, посветеният би могъл да постигне т.нар. ‘крайно Освобождение’.
В традицията на тибетския будизъм мандалата бива възприемана както като модел на Вселената, която заобикаля човека, така и на Вселената вътре в него. В процеса на визуализация на мандалата, се постига осъзнаване на единството между външния и вътрешния свят, на свещеното пространство около и в човека.