When she dreams ..

Има любов,която се колебае дали да премине прага и да дойде при теб.

Има любов,която връхлита ненадейно,разбива всичко и си отива.

Има любов,която чакаш много дълго,а тя никога не идва,

но има и такава любов,която идва за да остане едновременно и в миналото

 и в бъдещето.

 За нея си струва всяка възможна и невъзможна цена,

 дори и ако тази любов опустоши сърцата завинаги.

 По какво ще е познаете ли?-по особения блясък в очите!

 Обичането е като дишането.Oще с раждането го умеем. 

 Обичаме всеки,който ни се усмихне, който ни вземе на ръце и ни гушне.

 А после растейки ставаме все по-пестеливи на обич, 

 а страшно ни се иска когато ни налегне самотата,

 когато си отидат всички приятели,когато ни напусне щастието,да има някой 

 който да ни каже аз съм тук, аз съм с теб няма да те изоставя никога.

Толкова е лесно да се освободиш от нечие присъствие,

но как да се освободиш от отсъствието на някой,когото още обичаш?

То е като болка с която толкова си свикнал,че ужасно боли от това,че я няма.
Любовта се страхува и ревнува от властта на миналото.

Старите истории така я преследват и измъчват, че могат да я убият.

Всички имаме своето любовно минало.

Не можем да го изтрием, но можем да тръгнем на чисто, 

изтърсвайки се от него като си признаем “не си ми първият, не съм ти първата ,

сега се срещнахме така е трябвало”....
В любовта са нужни много стъпки до върха и само една до дъното.
Някои хора преминават набързо през живота, други спират за миг и
оставят диря в сърцата ни. 

A после .. .после никога не можем да бъдем същите!
Понякога не знаем че е любов, докато не заболи.

A заболи ли, вече е късно.

Казват че любовта не е да намериш някой, с когото да живееш, 

а някой без когото да не можеш да живееш. 

Познавам такава любов,знам какво е да се влюбваш всеки път в един и същ човек 

и то така щастливо, лудо- като на 17. 

И раздялата да идва само за да покаже,че за тези две сърца раздяла просто няма.
Вярвам в забранената любов. Тя няма време за нищо на дребно.

Разрешава си всички посоки,одумвана,наругана. 

Върви срещу разпиляната ти съвест, събира всички камъни хвърлени срещу нея 

и си гради свой свят. Тя кралицата. Тя блудницата. Тя любовта на живот и смърт.
Не ме е страх когато очите на любимият погледнат за малко встрани, не ме е страх.

 Аз съм първата.
Това което казваме не наранява толкова, колкото това което премълчаваме.

Премълчаната истина, че любовта си отива, че света не е вече за двама , 

че леглото вече е тясно от легналото помежду ни.

Отчуждение се усеща във всеки поглед, във всеки опит за нежност.

Най-вече в целувките. Любовта когато се сбогува най-силно целува.
Да обичаш малко няма смисъл, да обичаш много... има ли кого? 

Понякога само посрещаш - изпращаш,посрещаш-изпращаш ....

като в чакалнята на гара....

в която идват само чужди влакове.
Има една група адски свестни мъже. Тъжното е че тази група мъже е
вечно заета. 

Такъв мъж не се намира лесно и аз не се опитвам,
защото ще похарча толкова много време,

 ще направя толкова много опити. А след тези много опити няма да го заслужавам.

 Такъв мъж не се търси, той сам те намира....