Първа тайна: Дните и нощите на Брама
Ако обичаш да гледаш звездното небе.
Ако то те привлича с хармонията си
И те поразява с необятността си -
Значи в гърдите ти тупти пламенно сърце,
Значи то може да откликне на съкровените думи за живота на Космоса.
Слушай какво разказва древната легенда
За безкрайността, вечността и ритмичността
На Великото Битие на Вселената.
Напрегнатото, съсредоточено и постоянно мислене на онези, които се отказали от удоволствията на нормалния човешки живот заради опознаване тайните на Космоса, привличало пространствената мисъл -- те започвали да чуват Гласа на Безмълвието:
„…Имало едно време, когато нямало нищо"...
За това време се разказва в химните на Риг-Ведите, в един от най-древните паметници на световната култура. Ето фрагмент от един такъв химн:
Нищо не съществувало: ни ясното небе,
Ни величавият свод, прострян над Земята.
Какво е покривало всичко? Какво го ограждало? Какво го скривало?
Дали това са били бездънните дълбини на водите? Нямало смърт и безсмъртие. Нямало граница между деня и нощта. Нищо друго не съществувало, Освен Единен в своя бездиханен дъх Царуващ мрак, и всичко било прикрито изначално В бездните на Мрака - Океана безпросветен.
За същото говори и един откъс от още по-древната „Книга Дзиан":
Нямало нищо. Само Тъмата изпълвала Безкрайното Цяло.
Нямало време, то почивало в Безкрайните Недра на Продължителността.
Нямало Вселенски Разум, защото нямало Същество да се всели в тях.
Нямало нито Безмълвие, нито звук, защото нямало слух, за да го чуе.
Нямало нищо, освен Нерушимото Вечно Дихание, непознаващо себе си. Само Единната форма на Съществуването, безгранична, безкрайна, безпричинна се простирала, почивайки в сън без сънища. Несъзнателен живот пулсирал във вселенското Пространство.
В тези два фрагмента от древната запечатана човешка мисъл се говори за времето, когато Космос още не е имало, когато нищо не е съществувало. Това значи, че някога е било началото на Вселената. А ако е имало начало, трябва да има и край. Та нали всичко, което се ражда, трябва да умре. Ако е имало време, когато Космосът не е съществувал, ще дойде време, когато него пак няма да го има.
И легендите твърдят, че Космосът се ражда за Битие, съществува определено ограничено време и след това отново се разтваря в небитието. В сказанията на древна Индия периодът на съществуване на Космоса е наречен „Век на Брама" или „Велика Манвантара". За изразяване продължителността на този период според нашето изчисляване на годините ще са необходими 15 цифри. И въпреки че Космосът съществува в течение на невъобразимо дълго време, което изглежда безкрайно, това време е ограничено - нашата Вселена не е вечна.
Също толкова време продължава и „Великата Вечност на Небитието", наречена Маха (Велика, Пралайя, т. е. всемирно разтваряне). След това Вселената отново възкръсва за нов космически Живот, за нов век на Брама. Така продължава без начало и край смяната на великите периоди на Живота и Смъртта на Космоса. В редуващите се цикли на Битие и Небитие Вселената е вечна! Тя е периодична в непрестанното появяване и изчезване на световете - и вечна в цялото. Броят на манвантарите е безкраен - никога не е имало първа манвантара, както и никога няма да има последна.
Великият Космос се ражда за живот и се разтваря в небитието точно така, както се ражда и умира микрокосмосът - човекът. Тук аналогията е пълна. Тя се простира и по-нататък.
Както човек всяка нощ изпитва „малка смърт", заспивайки и ставайки сутрин, така има и „Нощи" на Вселената, когато умира само всичко живо, а целият свят не изчезва, а остава в спящо състояние. На „Сутринта" всичко отново оживява. Това повторение на периодите на сън и бодърстване в Космоса може да се сравни със смяната на зимата и лятото в природата.
В терминологията на древноиндуската философия периодът на космическата дейност на Вселената, когато Космосът „бодърства", когато всичко съществуващо живее, е наречен „Ден на Брама" или Малка Манвантара. А времето, когато Космосът „спи", когато всичко във Вселената „Почива", е наречено „Нощ на Брама" или Малка Пралайя.
Говори се, че продължителността на Деня на Брама е повече от 4 милиарда години. Толкова продължава и нощта на Брама. 360 Дни на Брама и 360 Нощи на Брама правят една година на Брама, а сто години на Брама - вече известният ни век на Брама. Такова е изчислението на Космическия календар!
Редуването на активност и пасивност в Космоса се отразява в периодичността на всички проявления на Природата. Във всичко може да се различи Манвантара и Пралайя. От най-дребните явления до смяната на световете може да се види този величествен закон. Той действа в пулса на сърцето и в ритъма на дишането, на него се подчиняват сънят и бодърстването, смяната на деня и нощта, също както и фазите на Луната, и смяната на годишните времена.
Вечно се повтарят раждане, живот и смърт на всичко живо. Природата, както и целият Космос, изявяват себе си в безкрайната смяна, във вечния ритъм. Човекът и неговата планета Земя, Слънчевата система и Вселената като цяло - всичко в Космоса има своите периоди на дейност и почивка, живот и смърт.
Сред Млечния път на звездите раждането и смъртта на световете се сменят вечно в правилен ред, в тържественото шествие на космическия закон.
Така разказва легендата за Първата тайна на Космоса - за великия космически ритъм на Битието и Небитието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар